За книгата: година / Дори през сън Йосиф разпозна гласа на своя петел. Дрезгав, от мъка, не може да се сбърка с нито един петел в района. Джоузеф отвори очи и остана неподвижен известно време, гледайки нагоре, наблюдавайки как светлината на звездите постепенно избледнява в утринното небе. През последните дни в Назарет имаше знойна жега и старият дърводелец (Йосиф тъпчеше грешната Земя от седемдесет години) се премести да спи на плоския покрив на къщата си. Заедно с него на покрива се настаниха и двамата му най-малки сина от първия му брак. В къщата останаха две дъщери, също от първия му брак, и млада (седемнадесетгодишна) съпруга, с която Йосиф живееше почти година. Джоузеф имаше още двама по-големи сина, но те отдавна се бяха сдобили със собствени семейства и Джоузеф се разсея от съзерцаването на звездите от гласа на най-малкия син. Момчето измърмори нещо насън. Йосиф се обърна към сина си и го изслуша. Момчето, сякаш усетило вниманието на баща си, веднага се успокои.